Девня е град в Североизточна България,намира се в Област Варна и е административен център на Община Девня. Отстои на 33 км западно от областния център Варна и на 414 км североизточно от столицата София.
Град Девня е разположен в малка долина, заградена с ниски варовикови хълмове, като е отворена на изток, към Белославското езеро. Природна забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-известен е "Вълшебният Извор". Изобилието на вода, сол и варовик в района са основа за развитието на крупна химическа промишленост.
Населението на Девня към 2011 г. е 7750 жители.
Днешният малък град Девня, колкото и да е чудно, изхождайки от съвременната му визия, има дълговековна и богата история. Под основите на кв. Река Девня лежат останките на големия древноримски град Марцианопол (Marcianopolis). Днес територията, която е обхващал е превърната в архитектурно-археологическия резерват „Марцианополис“. За жалост ,за сега е проучена съвсем малка част от древния град, а и това което е експонирано се нуждае от реставрация и консервация.
Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори, след Втората дакийска война (завършила през 106 г.), от Марк Улпий Траян (98-117). Предполага се, че императорът е кръстил града в чест на сестра си Марция. Според надписи на преторианци, открити в Рим, градът носил и бащиното име на императора – Ulpius(Ulpia Marcianopolis).
След основаването си градът се превърнал във важен стратегически център. До 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Philipopolis (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Tomis (Констанца, дн. Румъния).
Марцианопол достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235), когато сякъл и свои бронзови монети. През втората половина на III в. градът бил многократно нападан от готите и други варварски племена,след което бил възстановяван
При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия - част от Източната префектура (per Orientem).
През IV в. значението на града нараснало за сметка на Одесос (дн. Варна), като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята (Византия) - Константинопол.
След приемането на християнството като равноправна религия в Римската империя в началото на IV в., Марцианопол станал и важен епископски център. Известно е , че На Първия вселенски събор (325 г.), наред с епископът на Сердика - Протоген, присъства и епископът на Марцианопол. За това, че градът е бил голям християнски център сидетелстват и разкритите в района на късноантичния град четири ранновизантийски църкви - три базилики и една еднокорабна църква, датирани от IV-VI в.
През 447 г.,при голямото нападение на хуните начело с Атила, градът бил превзет и разрушен. Към 471 г. около Марцианопол се заселили като федерати остготи, предвождани от Теодорих,които останали в тези земи до есента на 488 г.
Градът имал известно значение и по времето на император Юстиниан I (527-565),когато били възстановени и крепостните му стени.
Нашествието на аварите и славяните в края на VI в. и началото на VII в. не отминало и Марцианопол. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен. За последен път името на Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката през 596 г. във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602).
След идването на славяните и при основаването на българската държава Марцианопол вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци като митрополитско седалище.
Вероятно с трайното настаняване на славяните по тези през VII век селището получило ново име - Девина.Предполага се, че това име има индоевропейски произход и идва от предримското-тракийско наименование на Девинска река - "девина"(извор, поток, течение).
Съществуването на селище с име Девина през средновековието се потвърждава от редица писмени сведения, в които то фигурира под различни форми.
Писмените сведения на средновековните автори са потвърдени и от археологическите разкопки-в очертанията на римския амфитеатър,на ниво по-високо от основите му,са открити останките на малка раннобългарска крепост.Изграждането на укреплението се свъразва с крепостното строителство на хан Омуртаг (816-831 г.). Също така е установено, че през X или началото на XI век крепостта била разширена в северна посока.
След падането на България под османска власт в края на XIV в. крепостта била разрушена и изоставена и селището било преместено на запад, върху гребена на Провадийското плато.
По време на османското робство в близост до развалините на Марцианопол възникват три селища, които по-късно образуват днешния град: Девня, Река Девня и Марково
За първи път името на село Девня с формата Девне се споменава в турски регистър на джелепкешаните от каза Провадия, съставен на 12 септември 1573 г. То се среща и в изложението на дубровнишкия търговец Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до седмиградския (трансилванския) княз Сигизмунд Батори,във връзка с подготовката на Първото търновско въстание (1598 г.). Между изброените села в Североизточна България той споменава и Довино. В османски документ от 1604 г. името на селището се среща с формата Девне-и .По-късно селото се споменава и от други пътешественици(западни и ориенталски).
Селището носи името Девне от Освобождението (1878 г.) до 1934 г., когато е преименувано на Девня.
Село Река Девня възниква през османското владичество около девненските извори като воденичарско селище. За първи път то се споменава от католическия епископ Петър Богдан през 1640 г. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби отбелязва, е в това селище имало четиридесет до петдесет големи воденици, сяка от които струвала повече от един заимлик(имот) и че населението на Добруджа и Делиормана идвало тук да смила храните си.
Към 1861 г. в Река Девня били заселени и кримски татари. През 1877 г. тяхното селище в местността Кабата наброявало 17 къщи. Заради маларията след Освобождението татарите се изселили в с. Ендже (с. Царев брод, Шуменско).
След Освобождението,през 1884 г. Константин Иречекописва село Река Девня с “не по-малко от 34 воденици, а при първото преброяване на населението в Княжество България заселището наброявало 213 жители , 35 къщи и 40 домакинства.
След междусъюзническата война (1913 г.) в Река Девня се заселили и българи - “маджури”,бежанци от с. Урум беглии (Бунархисарско), Добруджа и Македония.
Другото село - Марково (днес кв. Повеляново) също било основано през османското робство. Под името Емрелер селището се споменава в турски регистър на джелепкешаните от 1573 г., а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 г.
След Руско-турската война от 1828-1829 г. селото било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско), а към 1861 г. и с кримски татари. Според опис на венчилата от Балчишко, Мангалянско и Хаджиоглупазарджишко окръжие за 1873 г. село Имирлери има 63 венчила (семейства). През 1880 г. с. Емирлер има 32 български къщи (настанените в селото кримски татари се изселили след края на Руско-турската война от 1877-1878 г.).
Селото е преименувано на Марково в 1898 г. и на Повеляново през 1960 г.
По време на руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г.,страхът от репресиите и издевателствата на турците,принудил хиляди българи да потърсят спасение в съседните християнски земи. В този период Девня била почти обезлюдена, стотици семейства се изселили в Бесарабия. През 1861-1862 г. част от девненските преселници от с. Кара курт, заедно с други български преселници от Измаилски и Болградски район, се преселили в Приазовието, където основали три колонии - Гаммовка (Джандран), Георгиевка (Тююшки) и Девненское(Таз).
След 1830 г. малцина от девненските преселници се завърнали в запустялата Девня, като постепенно успяли отново да я възродят. По време на общонационалния подем, какъвто бил достигнат през Възраждането, в Девня бил издигнат православният храм "Св.никола".
Църквата “Свети Никола” е построена през 1841/42 г. със средства на местното население и усилията на родолюбивия Чорбаджи Дука Вълюв. През 1844-1845 г. по инициатива на същия чорбаджия Дука Вълюв към църквата е открито първото килийно училище. През 1867-1868 г. заедно със съседната училищна сграда била издигната и камбанария. В днешния си вид храмът е от 1936-1937 г., когато е бил изграден на мястото на старата църковна постройка.
По време на индустриализацията на българската икономика,в края на 1950-те години на XX в. започват строежите и на девненските заводи. През 60-те години селата - Девня, Река Девня и Марково са обединени в град Девня,като стават негови квартали. Градът е имал най-много населние през 1975 г. - 12 464 жители.
Въпреки, че днес Девня е индустриален град,той съвсем не е беден от страна на забележителности:
- Музеят на мозайките - изграден е върху част от античните основи на сграда с мозайки (villa urbana),построена в края на III -началото на IV век. Особен интерес представляват три мозайки, които са представени в музея на място (in situ) в помещенията,където са открити. Това са така наречените: "Медуза - Горгона", "Сатир и Антиопа" и "Ганимед и орела". Останалите мозайки,след консервация и частична реставрация,са пренесени върху нова носеща основа.
- Тракийско светилище - намира се на около 2 км северно от Девня.
- Етнографска сбирка в с. Кипра - поместена е в къща строена в края на ХІХ в.,в типично възрожденски стил от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Колекцията от около 200 експоната представя бита и културата на населението в с. Кипра и Девненския край.
- Природен феномен "Побитите камъни" - представляват скални образувания с различна височина - от 5 до 7 метра, дебелина - от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Разпределени са на големи или малки групи на площ от 7 кв.км.
- Карстовите извори - всички са каптирани с изключение на "Вълшебният извор", намиращ се в северния край на Девня.
Източници:
1.Динков,К.История на Българската църква,гр.Враца,редакция "Духовно възраждане",1953 г.
2.Анастас Ангелов-Девня-страници от историята,Варна,2003 г.
